Василка Павлова Генадиева е българска художничка, известна главно със своите портрети и натюрморти. Родена е на 9 октомври 1905 година в София, в семейството на Павел Генадиев, брат на политика Никола Генадиев, и Невена Генадиева от копривщенския род Кесякови. През 1930 година завършва живопис в Художествената академия при Никола Маринов и Борис Митов, след което в 1931 година става член на Дружеството на независимите художници. Повлияна е от традициите на импресионизма.
Сред нейните най-известни работи са Автопортрет, Портрет на момиче, портрети на Михаил Маджаров, Александър Балабанов, Димитър Благоев, Васил Коларов, Васил Левски, натюрмортите „Фикус“ (1934) и „Невени“ (1968). Василка Генадиева умира на 4 ноември 1973 година.
