Златю Бояджиев

Златю Георгиев Бояджиев (22 октомври 1903 – 2 февруари 1976) е български художник, известен с портрети и пейзажи, считан за един от най-самобитните творци на XX век. Роден в с. Брезово, Бояджиев учи живопис в Софийската художествена академия при проф. Цено Тодоров и е част от групата „Бараците“. Творчеството му има два периода: преди 1951 г. – неокласически сцени от селския бит; след инсулта – експресивни, гротескови композиции с много фигури и ярки цветове, рисувани с лявата ръка. Сред известните му творби са „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“ и „Портрет на майка ми“. Носител е на награди като „Народен художник“, „Герой на социалистическия труд“ и наградата „Владимир Димитров – Майстора“. Произведенията му са в къщи-музеи в Пловдив и Благоевград, както и в Националната галерия.