Васил Стоилов

Васил Стоилов е роден на 29 февруари 1904 г. в с. Подуене (днес квартал на София). Рано остава без майка и още от детството проявява силен интерес към рисуването и литературата. През 1922 г. завършва Първа мъжка гимназия и постъпва в Художествената академия в класа на проф. Цено Тодоров.

Още с дебютната си творба „Гостенка“ (1927) привлича вниманието на критиката и бързо се утвърждава като значим млад художник. През 1928 г. печели конкурс на Министерството на народното просвещение с картината „Чудотворната икона“ и получава стипендия за специализация във Франция. Между 1929 и 1932 г. живее и работи в Париж, участва в престижни изложби и получава международно признание, но съзнателно избира да се завърне в България.

Въпреки настъплението на модерното изкуство, Стоилов остава верен на класическия идеал, вдъхновен от Леонардо да Винчи и от българската духовност. След завръщането си организира първата си самостоятелна изложба в София през 1933 г. През 1934 г. се запознава с бъдещата си съпруга Ганка Найденова.

Васил Стоилов създава хиляди творби – портрети, пейзажи, битови и исторически композиции, реализира десетки самостоятелни изложби и участва в множество национални и международни експозиции. Умира на 13 февруари 1990 г. в София.