Атанас Михов

Атанас Михов е роден на 24 септември 1879 г. в Стара Загора. Първите си художествени уроци получава при Георги Евстатиев, а през 1897 г. постъпва в Държавното рисувално училище, където учи при Иван Мърквичка и Ярослав Вешин. Още като студент се откроява с таланта си, а след дипломирането си през 1904 г. става член на дружество „Съвременно изкуство“.

Работи като учител по рисуване в Скопие, Силистра, Разград и Русе. През този период създава едни от най-значимите си пейзажи, вдъхновени от Дунав, Добруджа и българската равнина, отличаващи се с импресионистична изразителност, богат колорит и емоционалност. Участва в учредяването на Съюза на южнославянските художници „Лада“ и по-късно става първи председател на Дружеството на севернобългарските художници.

По време на Балканските и Първата световна война е мобилизиран и създава творби, отразяващи военните ужаси. След войните активно участва в художествения живот и през 1920 г. организира самостоятелна изложба в София.

От 1923 г. живее в София, където открива Витоша като основен мотив в творчеството си. Създава стотици пейзажи, вдъхновени от планината, морето и българската природа. През 1932 г. се пенсионира и се посвещава изцяло на живописта.

Атанас Михов участва в множество национални и международни изложби и през 1952 г. получава званието „народен художник“. Умира на 21 януари 1975 г. в София. Оставя богато художествено наследство, съхранявано в български и чуждестранни галерии и колекции.