Защо професионалната оценка е важна за българския арт пазар
Как се определя стойността на една картина и защо автентичността, произходът и историята ѝ са само част от голямата картина
Преди дни имах удоволствието да бъда гост в предаването „Следобед за любопитните“ по програма „Христо Ботев“ на БНР, заедно с доц. д-р Катя Михайлова.
Поводът беше завършването на втория випуск на следдипломната квалификация „Управление и оценка на културни и художествени ценности“ към Института за следдипломна квалификация на УНСС – първата университетска следдипломна програма в България за придобиване на професионална квалификация „Експерт-оценител на културни и художествени ценности“.
Разговорът обаче бързо излезе извън рамките на самото обучение. Говорихме за опазването на културното наследство, необходимостта от ясна държавна политика, развитието на българския арт пазар и най-вече за въпроса, с който в нашата работа се срещаме ежедневно:
Как всъщност се определя стойността на едно произведение на изкуството?
Опитът е важен, но методологията също
Работата ми от години е свързана с оценяването на картини, антикварни предмети и различни произведения на изкуството.
Практиката изгражда усет. Когато ежедневно виждаш произведения, следиш продажби, разговаряш с колекционери и участваш в придобиването на цели колекции, постепенно започваш много добре да разбираш пазара.
Но професионалната оценка не трябва да се основава единствено на усет.
Именно това беше една от основните причини да премина обучението в УНСС – практическият опит да бъде допълнен от ясна и аргументирана методология за оценяване.
Как се оценява една картина?
Една от големите заблуди е, че е достатъчно да установим автора и да проверим на какви цени се продават негови картини.
Реалността е значително по-сложна.
Авторството и автентичността са основата. Ако имаме съмнение дали едно произведение действително е създадено от художника, разговорът за неговата стойност практически губи смисъл.
След това обаче започват редица други въпроси.
От кой период на художника е произведението? Типична ли е творбата за него? Какви са размерът и техниката? Какво е физическото ѝ състояние? Налага ли се реставрация?
Изключително важен е и произходът – откъде идва произведението и може ли неговата история да бъде проследена.
Значение има и това дали картината е участвала в изложби, публикувана ли е в монография или каталог, била ли е част от значима колекция и съществува ли архивна документация за нея. Именно тези фактори посочих и в разговора по БНР.
Едва когато разгледаме всички тях заедно, можем да започнем да говорим за аргументирана оценка.
Произходът не е просто интересна история
В Галерия РОЯЛ обръщаме особено внимание на произхода на произведенията.
Понякога разполагаме със стари снимки, документи, каталози, кореспонденция или информация за предишни собственици. В редки случаи историята на едно произведение може да бъде проследена практически до самия художник.
Това не е само любопитен детайл към картината.
Добре документираният произход е част от нейната идентичност и може да бъде важен фактор при установяването на автентичността и оценяването ѝ.
Затова съхраняването на тази информация е също толкова важно, колкото професионалната грижа за самото произведение.
Цената и стойността не винаги са едно и също
Пазарът, разбира се, остава основен ориентир.
Следят се реални продажби, резултати от аукциони, предлагането на пазара, интересът към определени автори и периоди.
Но две картини на един художник с еднакви размери могат да имат съвсем различна стойност.
Едната може да бъде второстепенна работа, а другата – произведение от ключов период, с отличен произход, изложбена история и високи художествени качества.
Затова въпросът „Колко струва картина на този художник?“ рядко има еднозначен отговор.
Трябва да видим конкретната картина.
Българският арт пазар постепенно се променя
През последните години виждаме все повече хора, които купуват и колекционират българско изкуство. Част от тях разглеждат произведенията и като дългосрочна инвестиция – тенденция, която отбелязахме и в разговора по БНР.
Това развитие носи със себе си и по-голяма отговорност.
Един зрял арт пазар има нужда не само от добри художници, галерии и колекционери.
Необходими са изкуствоведи, реставратори, експерт-оценители, застрахователи и институции, които работят професионално и по ясни стандарти.
Колкото по-голяма стойност придобива едно произведение, толкова по-важни стават въпросите за неговата автентичност, произход, състояние, документация, оценяване и застраховане.
Именно затова ролята на професионално подготвените експерт-оценители тепърва ще става все по-значима за българския арт пазар.
Културното наследство има и икономическо измерение
Една от интересните теми в разговора с доц. д-р Катя Михайлова беше необходимостта България да има последователна политика към собственото си културно наследство.
Културните ценности носят памет, история и идентичност, но в съвременното общество имат и икономическо измерение. Именно затова са необходими механизми за тяхното професионално управление, оценяване, застраховане и съхраняване.
Това не намалява културната им стойност.
Напротив – професионалният пазар е един от механизмите, чрез които произведенията се проучват, съхраняват, документират и предават на следващите поколения.
Отговорността на една галерия
За нас в Галерия РОЯЛ доверието винаги е било в основата на отношенията с колекционерите.
Когато човек придобива произведение на изкуството, той трябва да знае какво купува, защо произведението има определена стойност и каква информация съществува за него.
Затова инвестицията в допълнителни знания и квалификация за нас е естествено продължение на практиката.
Защото колкото повече се развива българският арт пазар, толкова по-високи трябва да бъдат и професионалните стандарти на хората, които работим в него.
А в крайна сметка от това печели най-важното – българското изкуство.
🎙️ Целият разговор на Ани Костова с доц. д-р Катя Михайлова и Красимир Радев в „Следобед за любопитните“ можете да чуете в сайта на Българското национално радио.
Галерия РОЯЛ
ул. „Цар Асен“ 33, София
www.royale.bg